От този момент намразих дните и се влюбих лудо в нощите. През нощта, двамата с Божидар, препускахме яростно към едно мъничко тайнство и излизахме пречистени оттам на сутринта. С всяка изминала нощ копнежът на телата ни ставаше все по-силен и все повече ни отдалечаваше от реалността. Вече нямахме нужда от чужди идеали и от нечия чужда история. Беше ни достатъчна нашата мъничка вяра, чийто пламък палехме двамата нощем, вече имахме своя собствена история.
И само понякога, докато лежахме един до друг, ми се струваше, че в помътнелите му от страст очи, виждах отблясъците от пламъците на онези клади, които бяха прогорели плътта всички онези жени от миналото. Тогава протягах ръка и докосвах с пръсти лицето му и всички мои страхове се стопяваха в думите „обичам те”, които прошепваше в ухото ми.
Изминаха 4 месеца на безметежно щастие. Страстният полъх, който ни люлееше нощем, постепенно довя на Божидар спомена за страстта на всички жени, които беше имал и разбудиха у него вярата в собствената м ...