„Божията сълза”
И заплакал Бог... И плакал дълго... Защо и как... няма да кажа.
Но един ден той просто заплакал... Една негова сълза се търкулнала в току-що роден лотосов цвят.
Свряла се на топло между нежните му листенца и зачакала... Какво... няма да кажа. Просто... зачакала.
Минавали дни и нощи, слънцето целувало луната, луната милвала звездите, раждали се и умирали цветя, падал ситен дъждец... а сълзата божия си седяла все там.
Мъничка, чиста... Просто една сълза. Един ден лотосът попита сълзата какво е тя. Сълзичката му отговорила, че е тъга.
- По какво - отново попитало цветето.
- По нещо изгубено - отвърнала сълзата.
- А ти мъдра ли си?
- Моята мъдрост е болката.
- А моето щастие си ти.
И ето как от мъдростта на болката и от радостта на лотоса се родила нова надежда. ...