Бойно кръщение
Един ден най-неочаквано ми предложиха работа като учителка в китно родопско селце. Рекох си: Божичко, колко романтично! Разкошната природа ще ме вдъхнови за стихове, които ще пратя в подкатегория – пейзажна. С голямо вълнение очаквах първия си работен ден. Имало е защо… Той се оказа истинско бойно кръщение за мен. Премеждията ми почнаха още в микробуса. Покрай една гимназия шофьорът така се заплесна по ученичките, че забрави за пътя. Не смеех да дишам – надявах се на професионалните му рефлекси и на милостта на Всевишния… Пристигнахме благополучно и бодро прекрачих училищния праг. Но гардът ми бързо спадна, когато разбрах, че имам седем часа и на всичкото отгоре съм дежурна. Това беше бял кахър. Оказа се, че класовете са слети и през цялото време търчах ту при едните, ту при другите. Станах разногледа: „Фигаро тук, Фигаро там”… Но и това не бе всичко. Учителят на село има норматив – коктейл от различни предмети. Както се казва, той трябва да е всестранно развита и хармонична личност. С ужас видях, че имам и изобразително изкуство. О, не! Като ученичка единствената ми петица беше по рисуване. А веднъж даже ми писаха двойка на един натюрморт и за наказание цяла неделя рисувах ябълки и круши. Успокоих се, че темата на урока беше „Златна есен”. Описахме природата навън, даже им рецитирах стихчета. Но дойде време за рисуване… Едно синеоко момченце плахо ме помоли да му нарисувам листо. Прозвуча ми като: „Нарисувай ми овца!” Трескаво търсех изход от ситуацията и изведнъж ми просветна. Безгрижно му подхвърлих: „ Никак не е трудно! Опитай се да нарисуваш жълто сърчице.” По ирония на съдбата последния час имах Безопасност на движението. Дали да не поискам КАТ да постави табела с надпис ”ОПАСЕН УЧАСТЪК” пред въпросната гиманазия? За щастие, една колежка ми предложи да се върнем на автостоп – било обичайна практика. Качи ни застаряващ грък, който знаеше турски. Завързахме приказка и му признах, че съм голяма фенка на Янис Париос, Димитрис Митропанос и Йоргос Даларас… Изведнъж нашият водач рязко отклони колата към един черен път и спря. С колежката замръзнахме - какво ли е намислил тоя?! А човекът просто потърси и ни пусна диск с хубава гръцка музика. Слушах и се усмихвах блажено – какъв хубав финал на първия ми работен ден!
Какво ли ме чака нататък? Ще видим…
© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
А така,а така...Още един глас в полза на къртовския труд на учителя.Хубавата новина е,че все пак не ни карат да мъкнем камъни а да се гмуркаме в света на прекрасното.Рисуването имам предвид.Добре,че не е било физическо и да е трябвало да показваш елементи от гимнастиката-шпагати,салта и т.н..Но и това да е,убедена съм,че ще се справиш.То е като "птица в полет"
Браво и за чудесните музикални предпочитания.Янис Париос и Йоргос Даларас са "витрината' на гръцката поп-музика.Много романтични и качествени изпълнители.А като разказвачка си супер! -
Богат на преживявания ден. Силно начало! Явно не е било скучно. Седем часа...при слети класове...малко множко е било, ноо - вълнуващо. Интересно, как ли е продължила тази емоционална "епопея" през следващите учебни дни. Поздрав!
-
Вил, с удоволствие прочетох!
-
Поздравче
-
Благодаря ви! Смехът е здраве!
-
Такава позитивна енергия има в теб,че ни увличаш и в проза,и в поезия, и в човечност! Супер си,Вилдан! Поздрави
-
Няма да ти липсват още емоции! Усищам как ще ни радваш с още разказчета! Много хубав и разведряващ хумор! Поздрави, Феичке!
-
при теб, всичко свършва прекрасно...
пък си се справила и чудесно!
сърдечно те, прегръщам, мила Вилдан...с усмивка. -
рядко надничам в прозата...доста се смях...хареса ми много и се радвам, че прочетох
-
Зареди ме, феичке Чакам продължението...
-
Чудесен разказвач си,беше ми много интересно да прочета.
Децата са големи късметлии с такава учителка като теб, Вилдан!
Сигурна съм, че ще заобичат и поезията,освен че часовете с теб ще им останат незабравим спомен! -
Не бях те виждала„прозаично “ настроена, Феичке. Хареса ми
-
-
Безгрижно му подхвърлих: „ Никак не е трудно! Опитай се да нарисуваш жълто сърчице.”........!!!!!!!!!!!!!!!
-
Феичке, така ме изненада и усмихна
-
Край с лириката, Вилдан...
Започва епосът... и то крайно героичен
Но поне ще практикуваш джогинг, може и йога, а може и още нещо... а може и да основеш някаква школя по полу-бойни изкуства... предстои ти много мощно развитие на дух и тяло
Направо ти завиждам, защото в момент на криза, това си е невероятна грижа за личността
Смях се от сърце!
Благодаря ти за хубавото настроение!
((( ))) -
Много приключения още те чакат,Феичке.
Изживей ги с усмивка! -
Изключително интересно...прочетах няколко пъти...!!!
Вилдан много образно си разказала, какви ли неща не биха се случили по пътя - не дай си Боже...!!! -
С поздрав и усмивки!
-
Позната картинка!Важното е, че я приемаш с усмивка!
-
Ще се радвам, ако съм ви развеселила в този неделен ден! Излизам на кафенце- малко релакс не ми е излишен! Поздрав!
<a href="http://vbox7.com/play:e76e93b1" target="_blank"> Песен >>> </a> -
В центъра на купона си явно, Вилдан...
Бил съм по такива места и зная, че нещата наистина са така...
Радвам се, че споделяш - а и прозата ти се удава!
Светъл поздрав и от мен! -
Очаквам продължение!
Поздрав, Фейка! -
Най-болният проблем на малките училища...!!!
"Оказа се, че класовете са слети и през цялото време търчах ту при едните, ту при другите. Станах разногледа: „Фигаро тук, Фигаро там”… Но и това не бе всичко. Учителят на село има норматив – коктейл от различни предмети. Както се казва, той трябва да е всестранно развита и хармонична личност."........!!! -
Много емоции Пиши още - и за учениците... Поздрав, мила Феичке!
-
Разсмя ме! Допаднаха ми хуморът и непосредственият начин на изразяване - с лекота, много приятно и докосващо. Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
