– Мълчи, мале, мълчи! – щадеше я Атанас,
когато майка му току подметнеше:
– Уж здрава, яка, червендалеста, а пък май ялова
ще излезе...
Чак на седмата година Господ им даде Неделчо.
На свекъра ѝ го кръстиха. Хубаво, бяло, голямо бебе.
Усмихна се свекърва ѝ. Успокои се свекър ѝ, че родът
им няма да се затрие. Радост озари дома им. След
три години и Райка се доби. Щастливи години бяха,
макар и гладни, бедни, размирни...
Красива беше Райка, красива като икона. Жива,
палава – все по дърветата качена, все с момчетата ...