Боклук
Талашитената барачка беше тясна, за да побере двете смени – малък ритуал, в който работниците си предаваха смяната. Ритуалът включваше и ежедневните заяждания и ругатни, които рядко стигаха до сбиване – по-скоро бяха отдушник за насъбралата се негативна енергия от обществените неуредици. Поради теснотията Бургията беше възседнал калорифера, на който съхнеха чорапите на Мъстън. Зюмбюл, който беше дошел последен, стоеше изправен до вратата и от време на време я придърпваше с надеждата да я затвори. В ъгъла, седнал на две тухли, свит на полукълбо, Фатмачето мълчаливо сърбаше боба си от стъклен буркан. За удобство нарочно бе изкривил лъжицата си под формата на черпак. Той всеки ден ядеше боб – може би от носталгия към армията, от която наскоро бе съкратен.
- Никой няма да мръдне от тука, докато не си изнесете боклука! – заяви Мъстън, гледайки страшно. Той беше тарторът на втората смяна. Имаше вид на черна, мускулеста полумаймуна и сам дотикваше вагонетките със сурови тухли до пещите ...