Искаше ми се да няма пречки между нас... Да мога без свян да гледам в твоите очи. Да хвана ръката ти, силно да я стискам, без да се побърквам от мисълта, че е грешка. Ако живея сега, живея за теб. Всичко останало изгуби смисъла си отдавна.
Искаше ми се да се прегърнем, както сега, но знаейки, че няма кой да ни дели.
Да вървим по пътя, рамо до рамо, знаейки, че вече така не ни боли.
Ако можех да върна времето назад... само ако имах малък шанс да го направя,
щяхме сега да сме най-щастливите на света.
Боли ме! Боли ме, защото изпитваш същото и ти.
Боли ме от твоите рани. Боли ме, защото тъжен си и ти.
Ако има друг начин да те направя щастлив - покажи ми го. Всичко бих сторила, каквото и да ми струва. Дори не искам да дишам, без да погледна в твоите очи. Само усмивката ти да виждам, ще съм радостна, колкото ти.
Да избягаме сега!Ще бягам заедно с теб. Където и съдбата да ни отведе, когато и каквото и да ми коства всичко, няма да се обърна и няма да си тръгна.
Ще стоя до теб, дишайки с твоето сърце. Ще стоя до теб, гледайки през твоите очи.
И пак ще рисуваме в рими нашите мечти.
Или ще живея живота си до теб, или просто ме убий, да не чувствам тази страшна болка. Сърцето страда в мене, гърчи се, цялото кърви.
Аз знам, парчетата от него ти събираш, за мене всичко правиш, затова те обичам. И моята болка с ръцете си вадиш, в дланта си я държиш, поставяш я в твоите гърди,
там да тлее, там да боли.
В света има толкова много хора, но аз се нуждая само от теб.
Всеки би ми предложил богатство и пари, но аз искам любов и от радост сълзи.
Влюбих се безумно в теб, в това, което си. Очите, погледът, гласът, твоите черти.
Поливаме с мъка всички наши мечти. И пак напук мечтаем, колкото и да боли.
И пак напук сме един до друг, срещайки тъгата в нашите очи. Искаше ми се да те докосна, нежно да те погаля, спокойна, че нищо вече не пречи, нищо не ни дели.
Искам само щастие за нас, дни, в които един до друг ще бъдем аз и ти.
Дни, в които ще мога да изричам: "Обичам те'' ... И ти, нали?
© Лилия Todos los derechos reservados