БОЛКА
Боли!
Боли, когато режа!
Боли, когато удрям!
Но най-много ме боли отвътре!
Боли ме сърцето!
Не знам как боли нещо, което е разбито толкова много, че вече е само прах!
Не мога, не издържам!
Не искам да живея повече!
Животът е прекалено гаден, за да си заслужава да го живееш!
Истината е, че ме страх!
Страх ме е от живота, от света!
Светът е толкова грозен и мрачен,
че направо потреперя при мисълта да се изправя пред него!
Не съм достатъчно силна!
Не мога!
Много ще кажат "Тази пък! Какво мисли, че всичко е лесно? Животът може да е прекрасен, ако си го направиш такъв!"!
Но как може нещо, изпълнено с толкова злоба, омраза, алчност, агресия и незаинтересованост, да е прекрасно?!
Какво му е прекрасното сутрин, като излезеш, някой да мине покрай теб и да те бутне, после да ти каже, че си невъзпитан, защото не си се извинил, или да се качиш в автобуса и някой да мине и да те настъпи, след това да те погледне злобно, защото не си се мръднал?!
После, като се прибереш вечерта, родителите ти с влизането да ти се развикат,
колко си безполезен и как за нищо не ставаш, или да те накажат без причина, просто защото са се прибрали нервни и трябва да си го изкарат на някой!
Сега някой да ми каже животът е прекрасен!
Аз не виждам нищо прекрасно...
Цялата тази злоба ме наранява и ме боли все повече, като гледам как хората се предават един друг, само за да са те самите добре или за пари!
Всички искат само пари, слава и власт...
Нима в това се превърнахме хората и после аз съм била слаба!
Не, вие сте слабите, защото позволявате това да се случва и не смеете да се изправите и да кажете "СТОП"!
Боли ме... и ще е така, докато не сложа края!
Той е близо и тогава ще получа и аз това, което исках от живота!
Щастие!
Там, на 3 метра под земята, никой не може да ме нарани!
Аз ще бъда там и ще гледам накъде отива светът!
Но няма да ми пука!
От xX-broken_heart-Xx
П.С. Искам да се извиня за лошия начин на писане, но нямам опит! А и не съм много добре в това да изразявам себе си и чувствата си чрез думи!
© Аноун Todos los derechos reservados
Порастнах и осъзнах, че няма нищо непоправимо и нещата отминават с времето.
Смях се и защото онзи ден от нищото се сетих за този сайт и че съм "писала" в него. Днес намерих сайта, не успях да вляза в профила или да търся с търсачката. Затова написах програма на python, която да търси в "Проза" между страници 400 и 700 (преди между 8 и 14 години). За 1-2 минути и открих своите "шедьоври". Пиша това за човекът, който случайно е попаднал тук и има нужда от частица надежда. Животът не може да се предскаже и нищо не е вечно. Обратите са много и наистина щастие дебне отвсякъде.
П.С. Е, нямаше обрат, в който да започна да пиша художествени текстове, но всеки има своя талан и място в света.