- Но! - притеснено възкликна Сянка. - Това не е ли малко опасно?!
- Не се тормози - небрежно махна с опашка Но Щен Вълк. - Нали съм си сложил каската? Ти само дръж стабилно стълбата.
- ОК, не се притеснявай за това - каза сянката, докато наблюдаваше как приятелят му се изкачва все по-нагоре и по-нагоре по голямата стълба.
Когато вълкът стигна до върха й, се загледа преценяващо за момент надолу към водите на Не Чак Толкова Големия Вир, измърмори нещо под нос, провери дали е добре закрепена каската му и скочи:
- Джеронимооо... - извика той, а миг след това се заби в прохладните води на любимия си вир.