Пак си купих малка боза от два литра. Мога – пише, че е без захар и консерванти. И си направих поредния следобеден коктейл – боза със сладолед. И диабетичен сладолед има. Е, вкусът му малко… Абе, избива на нишесте, ама мои познати казват, че и оня, дето го продават за тях, е подобен. Модерният век на химията…
Коктейлът? Една трета кутийка сладолед, залят със стотина грама боза. И двете от студеното – фризера и хладилника, но скоро сладоледът започва да се топи и пуска бели елипси… Вземаш лъжицата и не виждаш вече нищо наоколо си.
Ама вкуснооо…
Не съм го открил аз. Просто сега се сетих – не бях го правил от 60 години. А навремето, още в детската градина…
В града автогарата беше почти в центъра. Малко площадче, няколко автобуса за селата, два-три магазина… И бозаджийницата.
Неголяма сграда, в която хем правеха бозата, хем я продаваха, хем пълнеха гюмове и ги разпращаха из околията.
Вътре имаше два чана, както им викаха майсторите. Високи – поне така ми изглеждаха тогава, дребно първолаче ...