Имало едно време - никой не казва кога точно - една безгрижна хубавица. Каквото и да се опитват да кажат за красотата, тя си остава красота и пред нея можем само да поспрем и да й се възхищаваме. Ако Тя благоволи да ни забележи, ние се превръщаме в щастливци, които казват, че са били докоснати от Съдбата.
Та, да се върнем към хубавицата. За много мъже тя била само блян, който посещавал нощите им, а когато отваряли сънливите си очи, ги карал да се срамуват от себе си. Тя била обичана, чакана, а от по-смелите - дори търсена. Хубавицата, от своя страна, нямала дори най-малка представа какво предизвиквала в крехките съзнания на тези мъже и си живеела безгрижно. Тя ставала рано сутрин, умивала се на селската чешма и по цял ден пеела песни, които били разнасяни от красивия й глас из цялата околия. Откъде можела да предположи, че ще бъде чута от принц, който бил тръгнал да обикаля света и то не заради баналното търсене на достойна съпруга, а ей така - от нямане какво да прави?
Този принц бил ...