БУЛГАРИШЕ МЕТОД
Никога не съм се замислял правилно ли възпитах децата си, или не. Постъпвал съм така, както ми идва отвътре. Може би несъзнателно съм копирал поведението на моите родители или съм се старал, пак подсъзнателно, да не повтарям техните грешки. Не знам. Замислих се за тези неща едва тази вечер, когато ми се случи нещо много интересно.
От един месец съм в Хановер. Помагам на голямата дъщеря. Преди няколко дни отидох да прибера внука Милен от детската градина. Облякох го и го подканих да си ходим, но той клекна пред аквариума и отсече на немски:
– Ich wilm mit fische. /Искам при рибите./
Детенце е, любопитно му е да наблюдава рибките как плуват. Този огромен аквариум го поставиха наскоро в коридора с гардеробчетата, вероятно с някаква благородна, социално-психологическа цел, но както се казва: „Пътят към Ада е постлан с добри намерения.“. „Хайде, Миленчо! Хайде, чедо!“ – помолих го няколко пъти, почаках десетина минути, накрая не издържах, грабнах го под мишница и го понесох ...