Чуваш ли шума на влака? Чуваш ли шепота на нощта? Виж света! Погледни, как забързан е деня. Всичко минава покрай нас. Всяка капка живот тече в нас и извън нас. Нo къде сме ние в този парад на суетата? Нима сме само пешки на огромната шахматна дъска на съдбата? Не, аз няма да бъда пионка, няма да загубя своя лик в мрака. Не ще оставя течението да ме води. Ще се бунтувам, ще се боря, ще крещя и няма да остана аз декор в чуждата пиеса. Не ще остана в листа на безименните. Ще бъда нещо, ще бъда някой. Напук на всички сметки, ще оцелея, ще оставя аз следа. Не ще бъда тъй безсилна. Ще събирам оцелели клечки, за да запаля огъня на бунта и цял пожар ще предизвикам. Яростно ще си пробивам път сред тръните, осеяли моята пътека. Ще се превърна в мъченица на своето време. Но защо ме гледаш така учудено? Нима си се примирил? Последвай ме, бъди част от тази сила. Ако ли не, тогава за мен си никой. Аз ще вървя по пътя на бунта.