Бягащото момиче
Момичето се затича, когато хората на спирката вече се качваха в тролея. Беше на стотина метра от спирката и като че ли нямаше да успее да се качи, но тичаше с все сила, твърдо решено да хване превозното средство. Вървящите по тротоара хора се отдръпнаха, някои от тях изгледаха учудено момичето.
А то летеше като стрела. Беше ниско на ръст, сравнително слабичко, но добре сложено, с дълги, здрави крака и стойка на спортист. Дългата му черна коса беше вързана на опашка, който се мяташе бясно ту наляво, ту надясно при всяка крачка, а малката черна раница на гърба не затрудняваше движенията му, явно бе добре пристегната. Бледото му симпатично лице бе напрегнато, концентрирано, сякаш задачата по хващането на тролея бе най-важната на света.
Хората се бяха качили, вратите всеки момент щяха да се затворят. Момичето се хвърли напред и успя да се шмугне вътре, въпреки че затварящите се врати захапаха за момент раницата и шофьорът се принуди да ги отвори и затвори пак. Тийнейджърите ...