Да чакаш на ръба
Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо
разтревожено момиче.
- Добър ден, свободно ли е?- попита тя с пълно уважение към мен.
-Да разбира се, седнете.
-Чакате си автобуса нали? На къде сте?
-Всеки ден моето момиче, всеки ден все същия автобус . За към старческия
дом разбира се, за къде другаде?! А ти? Ти накъде си тръгнала така
разтревожено? ...