Тичаше вече два дни уплашен, без посока. Не знаеше къде отива, дори не можеше добре да се ориентира, защото ужасът го заслепяваше. Стори му се, че вчера мина няколко пъти през едно и също място, сякаш някаква сила го връщаше мигновено отново и отново там. Това беше още по-ужасно, защото сигурно беше знак, че никога няма да успее да им избяга.
Спомняше си как лежи вкъщи, а братята и сестрите му си играят. Беше заспал, после усети как сякаш нещо го сграбчва и го понася из въздуха, оставяйки в тялото му плашещото усещане за безтегловност. Виждаше предметите около себе си да се въртят, сякаш се носят във въздуха, после изведнъж стана тъмно. Усещаше до себе си мърдащи тела и помисли, че това са братята и сестрите му, но никой не смееше да гъкне, а и той самият не можа да изкара и най-слабия звук от гърлото си. Вече беше започнал да свиква с тъмнината, когато рязка светлина го заслепи и го замая същото безтегловно усещане, както преди.
Събуди се в огромна стая със светещи стени. Най-различни ...