2.
Минди се опитваше да преживее поредния депресиращ ден, въпреки че утрешният нямаше да донесе нищо добро. Нито следутрешният. Положението ѝ ставаше все по-отчайващо и изход от безпаричието нямаше. Тя беше свикнала с това. Беше свикнала с всичко.
Да живееш на ръба на бедността беше ежедневие за много американци, и Минди много добре го знаеше. Бореше се, работеше на три понякога на четири места, но парите едва стигаха за наема и сметките за вода и ток. Липсваха ѝ отминалите години, в които можеше просто да работи една работа на постоянен договор и да не мисли за нищо друго. Спомените за онези години бяха единствената ѝ топлина през зимата.
Спомените за уютната къща край Сан Диего, за съпругът ѝ Крис, за дъщеричката ѝ Дженифър - това беше единственото отопление от което Минди имаше нужда през студените нюйоркски зими. И двата спални чувала и двете одеала, разбира се.
Само преди петнадесет години всичко беше толкова различно, животът на Минди беше точно приказката за която си мечтаеше. З ...