1.
Беше есента на 1978 година. На брега на Дунава край Силистра, в ранната утрин цареше необичайно потискаща тишина, която стягаше сърцето ми и не му даваше покой. Черните облаци се бяха спуснали ниско, задушаваха Земята и всичко живо, попадащо под обсега им. Трудно се дишаше тежкият въздух. Дори птиците не желаеха да пеят в приспиващата горещина. Силни гръмотевици разтърсиха земята и заваля пороен дъжд, който ме събуди и принуди да изляза от храсталаците, намиращи се покрай брега – където прекарах нощта. Лятото отиваше към края си, но все още бе доста горещо.
Бях доста разстроен от ситуациите, случили се около мен. Изправих се бавно. Завъртях неспокойно глава и гневният ми поглед се насочи към бързите води на реката. Криех се от милицията, за да не попадна в ръцете ù. От два дни не бях ял нищо, но страха беше по-силен от глада. Хванат ли ме, влизах в затвора или в поправителен лагер. Чувството, че съм уплашен, беше най-малкото… Страхувах се за живота си. Един мой съученик, заемащ отго ...