Студът щипеше лицата на случайните минувачи и те отминаваха забързано, без да забележат зад високата ограда на училището сгушеното на стълбите момиченце. То изглеждаше дребно за своите шест години. Настръхнало в избелялото си яке, седеше неподвижно и вече не чувстваше ръцете и краката си. След дългото безцелно лутане из улиците малката София най-сетне се приюти тук, за да отдъхне. Клепачите ù бяха притворени и я обземаше приятен унес. Не биваше да заспива, знаеше го от приказката за малката кибритопродавачка, но беше толкова уморена... В просъница ù се мярна женски образ, разкривен от истеричен гняв. "Как можа да направиш това, отвратително, малко чудовище!" -изкрещя жената. Кристалната ваза беше семейна ценност. Нарочно я счупи, не искаше да остава в луксозния апартамент с тези хора, които не обичаше. Върнаха я обратно в Дома за изоставени деца и тя се успокои. Но ето че вчера директорката на Дома я извика, за да и съобщи, че г-жа Чапкънова ще дойде утре да я вземе, за да прекарат зае ...