Превърнала се от красив изгрев в тъжен залез, търся те навсякъде, но те няма. Превръщам се във вятър, после в слънце, в тъжна луна, но те няма. Или може би те има? Може би ти си там някъде, но сърцето ми такъв не те позна. Аз не търся този, в който се превърна, а този, който беше, но... прав си, невъзможно е да те намеря пак такъв. Студ изпълни сърцето ти, ревност обсеби душата ти и унищожи всичко. Бях птица със скършени криле, бях слънце, което повече не изгря, бях небе, което пропадна, бях любов, която умря. Бях мечта, която не се сбъдна, бях надежда, която се изгуби в безкрая, бях целувка гореща и нежна, която остана до теб, бях прегръдка искрена и дълбока, която ти не усети, бях ласка недокосната, бях! И всичко това, за да имам теб. Като птицата полетях и със скършени криле продължих напред. Като слънцето изгрях, а щом то залезе, аз леко заблестях. Като небето стоях над теб, но бури зли и облаци проклети разрушиха всичко, а аз с последни сили все там стоях. Като любовта горях силно ...