18 jul 2020, 0:00

Бялата Девица 

  Prosa
868 1 2
6 мин за четене
Вали. Капките дъжд са едри и тежки. Шумът им ме кара да се усмихвам. Ободряват ме. Вратата на терасата е широко отворена. Който иска, може да влезе. Навътре пристъпва само прохлада. Вед е положил главата си на самия ù праг. Притворил е очи и душата му сънено тича на воля из кучешкия му свят.
Слушам музика. От грамофон. Любимият ми източник на звук. Няма по магнетичен шум. Не признавам друг за такъв.
Имам нова плоча. Подарък за рождения ми ден. Първият албум на „Бялата змия“. Върху винил. Божествено. Сърцето ми пулсира в съскащи звуци.
Гол съм до кръста. Само по шорти. Кожата ми е настръхнала. Не от хлад. От задоволство ми иде да си я съблека.
Баща ми страстно желаеше да стана спортист. Фанатично. Угаждах му безстрастно. Беше художник. И поет. А аз – единственото му дете.
Живеехме в панелен блок. Боксониера. Спях на едно от двете ъглови легла, а родителите ми си имаха спалня, разделена от моя сън със завеса.
Когато станах в трети клас, се преместихме на по-широко. Като по филмите. Седях ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин К. Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??