Obra no adecuada para menores de 18 años
Бялото грозде
българска народна приказка
Имало едно време един цар. Той отгледал трима сина. Най-големият се казвал Симеон, средният Калоян, а най-малкият – Петко. И тримата братя били много добри и трудолюбиви и когато някой от тях изпаднел в беда, другите двамина веднага му се привтичали на помощ.
Един ден старият цар се разболял тежко и привикал своите синове при себе си. Той им съобщил, че който отиде накрай света и му донесе сладко от бяло грозде, нему щял да повери управлението на царството.
Още на следната утрин и тримата юнаци нарамили по една торба и тръгнали да дирят бяло грозде. Вървели, що вървели и стигнали до една чешма, при която пътят се разделял на три. Решили и братята да се разделят и всеки да поеме по един от пътищата. Най-големият тръгнал по първата пътечка, която била от чакъл и водела към китно селце, средният тръгнал по втората, посипана с червена пръст и водеща към гъста зелена дъбрава, а пък наш Петко поел по третата пътечка, която била камениста и криволичеща към нищото. Вървял, що вървял Петко, а пътят до никъде не стига, само трънаци и бурени се стеляли около него. По едно време стигнал една полянка и що да види – три лоши деца шибали едно конче с жилави пръчки. Приближил се юнакът, извадил из торбата си един сърп и замахнал. В миг връз коравата земя се търкулнали окървавените глави на трите деца. Кончето поблагодарило на момъка и го попитало какво иска да стори за него. Петко му казал, че иска да стигне до края на света и кончето се съгласило да го заведе там. Момъкът турил в торбата си трите детски глави и възседнал малкото конче. Препускало, що препускало, накрая кончето стигнало до брега на морето и казало, че “туй е краят на света”, след което дало на момъка три косъма от пишката си и му казало, че когато има нужда от него, само да подуха космите и в миг то ще се появи. Петко се сбогувал с кончето и тръгнал по брега. Както си вървял, съзрял една огромна риба да се мята на сухата земя и да се пържи под жаркото слънце. С пионерски порив Петко избутал рибата до морето и след като дошла на себе си, тя поискала да му се отблагодари. Нашият юнак ѝ обяснил, че иска да стигне до края на света. Рибата склонила да го заведе до там и той скочил на гърба ѝ. Плувала, що плувала, рибата стигнала до другия бряг на морето и казала на момъка, че “туй е краят на света”, след което му дала една люспа от гърба си и му казала, че когато е в нужда, просто да пореже пръста си с люспата, да го потопи във водата и рибата ще дойде веднага. Сбогувал се Петко и с рибата и тръгнал напред по една пътека. Вървял, що вървял и стигнал до ръба на една скала. Пред очите му се изпречил дървен кол, на който бил завързан грамаден орел, а пък досами кола седели изгладнели мъж и жена и пържели върху камък две огромни яйца. Петко се затичал и избутал несретниците през скалата, след което освободил орела. Птицата му разказала как тези лоши хора я завързали и започнали да пържат бъдещите ѝ рожби, след което щели да изядат и нея. За благодарност орелът се съгласил да заведе Петко накрай света. Яйцата така или иначе вече били бастисани, та юнакът взел че ги хапнал, да не отидат зян. Толкоз му се усладили, че накрая даже се облизал доволно. След туй извадил от торбата си трите глави, които вече се били вмирисали, и нахранил с тях изгладнелия орел. Миг по-късно, орелът излетял от скалата с Петко на гърба си и поел към края на света. Летял, що летял и стигнал до една скала, която била самият край на света. Орелът снел Петко от гърба си и му подал едно перо от своята опашка. Казал му, че когато има нужда от него, просто да се погъделичка по петичките с перото и вмигом орелът щял да долети. Тръгнал момъкът из една крива пътечка и стигнал до малко селце. Влязъл в една от къщичките и видял на изгнилия дървен под да клечи стара прегърбена жена и да меси хляб с усили, мая и плюнки в спукано дървено корито. Попитал я защо замесва хляба с плюнки, а тя му отвърнала, че един много надарен змей държи в плен селото. Ако еднаж в месеца не му се давала по една мома, той хвърлял киселото си семе върху реколтата и я попарвал цялата, след което потапял жезъла си във водата и тя ставала отровна. Тъй че всеки месец му се харизвала по една девойка и той я бастисвал с огромния си жезъл пред ужасените погледи на цялото село, след което я разкъсвал и я ръфал, докато не останели само костите. Но ето че вече започнали да се свършват девойките в селото, старата жена била издавала и шестте си дъщери и скоро щял да дойде реда и на царската щерка, която била най-красивата принцеса на света. Дожаляло му на Петко за старицата и извадил сърпа от торбата си, след което я посякъл, да не се мъчи. По-късно отишъл до царския дворец и казал на царя, че ще избави селото от змея. Царят му казал, че много момци преди него са се опитвали да убият змея, но люспестият злодей ги разпорвал, тъй както разпорвал и момите, даже по-лошо. Но Петко си бил твърдоглав и настоял. На следният ден се облякъл в роклята на княгинята и зачакал на уреченото място. Не се минал и час и загорелият за ласки змей долетял и напънал “царската дъщеря”. Но жезълът, разбира се, не поддал и с педя. В този миг Петко извадил окървавения сърп, който бил скрил под роклята и насякъл могъщия змейов жезъл на филийки, след което забил сърпа право в сърцето на злодея. От този ден нататък цялото село вече можело да обира реколтата и да пие чиста вода. Освен това, прегладнелият народ щял да се храни цяла година със змейовото месо. За благодарност царят дал на Петко своята дъщеря за жена. Княгинята се казвала Яна и наистина била най-красива на света. Снагата ѝ била стройна като върлина, очите ѝ били големи и влажни като на болно конче, а черната й като на гарга коса излъчвала такова благородство, че на наш Петко веднага му се присакало. Но трябвало да потърпи още малко.
Преди да заминат за родното царство на княз Петко, той си поискал от царя и бялото грозде, за което бил толкова път. На царя му се досвидяло, но нямало как, трябвало да даде на зет си царски дар. Успокоил се с мисълта, че освен за царски дар, гроздето щяло да мине и за зестра. Отишъл царят в лозята си, набрал малко грозде, след което княгинята го смачкала между гърдите си и направила чудно сладко. На следната утрин царят натоварил Петко и Яна на един вран жребец със сребърна грива и им пожелал попътен вятър. Препускали, що препускали и стигнали до ръба на скалата. Тогаз Петко извадил из торбата си орльовото перо и се погъделичкал по петичките. Не се минал и миг и орелът се появил и кацнал на скалата. Петко заклал жребеца и почерпил с него птицата. Сетне с княгинята се метнали на орльовия гръб и отлетели. Летели, що летели и внезапно, може би зарад двойно по-тежкия товар, който носел на плещите си, орелът изгладнял. Наложило се княгинята да реже мръвки от задните части на съпруга си и да храни с тях орела. Така стигнали живи и, кажи-речи, здрави до другата скала. Но не щеш ли, Петко и Яна страшно изгладнели от пътя и през помътеното им от глада съзнание преминала зла мисъл. Докато князът благодарял на орела и отвличал вниманието му, княгинята грабнала със силните си ръце един тежък камък и го стоварила с всички сили върху главата на горкото животно. След туй сготвила птицата със смокини и с мъжа си се нахранили доволно и честито. По-късно продължили пътя си и стигнали до брега на морето. Юнакът извадил рибената люспа и си порязъл пръста, но взело че му харесало и порязъл и останалите си пръсти. Сетне топнал ръката си във водата. След миг от дълбините се показала голямата риба. Метнали се Петко и Яна на гърба ѝ и заплавали. Петко обаче лежал по корем, защото раните му още не били зараснали. Плавали, що плавали и изведнъж рибата изгладняла. Наложило се юнакът да извади окото на своята любима, защото той самият вече бил изгубил много кръв и нахранил с него рибата. Въпреки че княгинята вече била само с едно око, тя продължила да бъде най-красивата на света. Когато двамината стъпили най-после на брега, те, въпреки огромната си благодарност към рибата, решили и нея да бастисат, защото инак рискували да погинат от глад. Докато княгинята благодаряла на рибата, Петко извадил един голям нож и разпорил животинката от хрилете до опашката. След което любимата му сварила чудна рибена чорба с хайвер, направо да си оближеш пръстите. Нахранили се до насита, князът извадил трите конски косъма и ги дал на жена си да ги подуха. Доприпкало кончето, раненият княз и еднооката му жена се метнали на гърба му и запрепускали към родното царство на юнака. Препускали, що препускали и стигнали до чешмата с кръстопътя, на който Петко се бил разделил с братята си. Там, досами чешмата, видели да се издига страноприемница. Петко влязъл с жена си вътре да отпочинат, а кончето напоил и завързал отвън. Но още щом влезли, Петко съзрял двамината си братя, които били собственици на страноприемницата. А какво всъщност се било случило с тях: големият, Симеон, се оженил за една много красива циганка, която го излъгала, че има сладко от бяло грозде и му заграбила всички парици, които имал. Така той заживял в селцето, към което се бил запътил. Но когато циганката го изцедила докрай, Симеон бил поруган от истинския ѝ съпруг и изритан от къщичката. Така се скитал из селото, опозорен тялом и духом, и се прехранвал, като отпускал тялото си срещу жълти стотинки. Но скоро чорбаджиите на селото започнали да го привикват често при себе си и Симеон успял да скъта малко парици и да се върне на кръстопътя, където срещнал своя по-малък брат, Калоян. Той пък бил поробен от мечка-стръвница в дъбравата, към която се бил запътил. Търсейки бяло грозде из дървесните хралупи, Калоян, без да иска, бръкнал във влажната хралупа на мецаната и тя вмигом го пожелала. Заплашила го, че ще го разкъса, ако не я вземе за жена. Така клетият момък останал при мечката, докато веднъж не се появил един стар гъбар, който бил зажаднял за ласки. Калоян го обслужил и бил възнаграден богато. След това избягал от мечката и се върнал на чешмата, където срещнал Симеон. Двамата братя ги било срам да се върнат вкъщи поругани и без сладко от бяло грозде и със скътаните парици, които спечелили с пот на чело, издигнали страноприемницата.
Петко поздравил братята си и им разправил своята история. Те много се зарадвали и предложили на малкия си брат да остане с жена си да пренощува в къщата, а още на другата заран всички заедно да поемат към царството на родния си баща. Петко бил много уморен от пътя и склонил. Ала веднага щом заспал, братята му го завързали и на собствения му гръб обезчестили булката му. Няколко дни поред я пускали срещу пари на селяните, които минавали покрай страноприемницата, а клетият Петко бил вързан на почетно място и заставен да наблюдава цялата гавра с жена си отвисоко. Разбира се, Симеон и Калоян не взимали по много пари от хорицата, защото в стаята винаги присъствал и Петко, а пък и княгинята била само с едно око. Когато събрали малко парици, злите братя взели кацата със сладкото и се метнали заедно с Яна върху гърба на кончето, като преди това подпалили страноприемницата със завързания вътре Петко. Сетне поели към царството на баща си, потривайки доволно ръце. Но каква била изненадата на двамата братя, когато пристигнали в царството на гърба на грохналото конче. Царят се бил поминал ден по-рано, не дочакал своето сладко от бяло грозде. Много се натъжили Симеон и Калоян, но скръбта им преминала веднага, щом се досетили, че сега царството ще бъде тяхно. Но беда – на престола можело да седне само единият от двамината. След дълго умуване най-сетне решили как ще изберат престолонаследника. Двамата щели да хвърлят по един тежък камък и чийто камък стигнел по-далеч, този, който го бил хвърлил, щял да седне на престола и да се ожени за Яна. Речено-сторено. Симеон запратил своя камък до самия кладенец, а пък Калоян само на две стъпки преди него. Но Калоян бил много лукав и накарал по-големия си брат да отиде до кладенеца и да извади вода, за да може загубилият да умие краката на бъдещия цар. Доволен от добротата на своя брат Симеон се запътил към кладенеца, но когато се навел и започнал да вади кофата с вода, Калоян грабнал един камък и го запратил по големия си брат. Силата на отмъщението била толкова голяма, че този път Калоян достигнал кладенеца и камъкът се стоварил точно върху главата на Симеон и я строшил. Малко след това, безжизненото тяло полетяло в кладенеца. Така Калоян станал цар и се оженил за Яна.
Малко след като братята и княгинята били тръгнали от горящата страноприемница, покрай нея минал млад просяк, който чул ужасените писъци на княз Петко и го измъкнал от горящата къща, миг преди тя да се срути. Петко поблагодарил на младежа, но веднага след като му видял гърба, взел един голям клон и го изкормил. След това се облякъл в дрипите му и оставил окървавеното тяло върху един голям мравуняк. Все пак и мравките били чеда Божии и трябвало да се хранят. Без да губи повече време, князът в дрипи тръгнал към царството. Пристигнал вечерта, промъкнал се незабелязано до единствената стая, в която светело и що да види – върху бащиното легло лежала неговата Яна и се гърчела под тялото на по-големия му брат, Калоян. Като се разярил наш Петко, па като ми ти хванал една лозарска ножица и не се минало и час и накълцал брат си на кайма. После, без да губи време, се нахвърлил на своята любима и я обладал, още докато била окървавена и със ситни парченца мозък, кожа и човешка плът по тялото си. Любили се три дена и три нощи. Накрая Петко станал цар, а Яна царица. Но радостта им била още по-голяма, когато научили, че младата царица е трудна.
Така си заживели щастливо до деня, в който на Яна започнал да ѝ расте коремът. Тя се уплашила, че бебето ще развали хубавата ѝ снага и се примолила на Петко да го погубят. Много се натъжил младият цар, но все пак склонил, защото много обичал своята любима, пък и той щял да пострада от погрознялото ѝ тяло. Накарал кончето да я ритне с всички сили в корема и то, под смъртна заплаха, се съгласило. Така заживели отново щастливо, докато царица Яна започнала да става все по-капризна. Сега тя искала да изяде сърцето на доброто конче. След много молби, слабохарактерният цар Петко отново поддал и изпълнил и тази прищявка на жена си. Но нахалството ѝ преминало всякакви граници, когато поискала да седне на царския престол, а Петко да ѝ бъде слуга. Той така се ядосал, че я набил и ѝ отрязъл ухото. Твърдо решена сама да управлява царството, Яна изчакала една нощ мъжът ѝ да заспи, взела един черковен кръст и го пробола осемдесет и девет пъти. Петко издъхнал в нечовешки мъки. Яна се зарадвала и започнала да крои планове как ще си хване някой по-млад, по-красив и по-наивен мъж и ще управлява сама цялото царство, а той ще ѝ слугува. Сетила се, че ако изяде сладкото от бяло грозде ще ѝ оздравеят ухото и окото и тя без да се мае, грабнала кацата със сладкото и лакомо я изсипала в гърлото си. Обаче наместо да оздравее, от вкисналото вече сладко по кожата ѝ излезли циреи, големи колкото воденични камъни, косата ѝ окапала, а мъртвото ѝ бебе се размърдало в утробата ѝ и започнало да се храни с вътрешностите ѝ. Покрусената царица вече си нямала дори конче, което да я избави от бебето ѝ. Тя се засилила и се хвърлила през прозореца на спалнята, обаче Господ решил да я пощади и я оставил жива. Така най-грозната царица на света останала да лежи връз голата земя съвсем сама, с едно око, едно ухо и без коса. Тя дори не можела да се помръдне, защото от високото падане си счупила гръбнака. Сега тя очаквала края на дните си, който едва ли щял да дойде скоро, защото бебето я ядяло малко по малко...
КРАЙ
© Даниел Todos los derechos reservados