1.
- Главен юнкер Джорджър! – ревна гласът на капитан Джулс нейде от стената. Рев, който не накара и мигличка да мръдне по лицата на вглъбените в екрана юнкери. Отдавна бяха свикнали с разнасящите се нейде от стените, столовете, прозорците гласове, информиращи ги за необходимите им вести. По-лошото беше, ако по обратната връзка се понесяха неправилни разговори и изключително вредни мнения. Тогава…
Е, подобни катастрофи отдавна не бяха се случвали в тяхното класно помещение. Дори в техния корпус. Преди три години някакъв юнкер беше се опитал да мисли самостоятелно, развил шантави фантасмагории пред колегите си, но те овреме докладваха на капитана – всички заедно, защото иначе закъснелите ги чакаха наказания. Онзи наивник изчезна, а сетне юнкерите разбраха, че вече било предвидено прибирането му, само дето службистите изчакали груповото появяване на свидетелите. Истински изпит за благонадеждност.
Впрочем, в школата всичко беше истинско. От преодоляваните полоси в планината, през пустинят ...