1.

- Главен юнкер Джорджър! – ревна гласът на капитан Джулс нейде от стената. Рев, който не накара и мигличка да мръдне по лицата на вглъбените в екрана юнкери. Отдавна бяха свикнали с разнасящите се нейде от стените, столовете, прозорците гласове, информиращи ги за необходимите им вести. По-лошото беше, ако по обратната връзка се понесяха неправилни разговори и изключително вредни мнения. Тогава…

Е, подобни катастрофи отдавна не бяха се случвали в тяхното класно помещение. Дори в техния корпус. Преди три години някакъв юнкер беше се опитал да мисли самостоятелно, развил шантави фантасмагории пред колегите си, но те овреме докладваха на капитана – всички заедно, защото иначе закъснелите ги чакаха наказания. Онзи наивник изчезна, а сетне юнкерите разбраха, че вече било предвидено прибирането му, само дето службистите изчакали груповото появяване на свидетелите. Истински изпит за благонадеждност.

Впрочем, в школата всичко беше истинско. От преодоляваните полоси в планината, през пустинята, над бурните реки – та до боеприпасите и условията за живот.

Юнкерите не помръдваха. Единствено главен юнкер Джорджър бързо, с точни движения, отмести индивидуалния си чин, взе фуражката от закачалката и излезе навън. Никакви разрешения, никакви думи – дори без поздрав. Когато капитанът зовеше – формалностите оставаха назад.

По коридора почти тичаше, макар да се стремеше да спазва постоянното темпо на ангажиран юнкер. Машинално отвърна на поздравите на дневалните, в движение изпъна ръка към челото, когато минаваше покрай бойната хоругва със златния орел отгоре, кимна на двама новобранци, мъкнещи някъде тесте мишени…

През прозореца зърна няколко проли, управляващи машините за оформяне на зелените площи. Да, понякога в школата допускаха проли – но строго определени, под контрол и единствено от нуждата някои да се грижи за техниката. Все още нямаше как тези дейности да бъдат поверени на Изкуствения интелект, а не отговаряше на закона натоварването на патриции с нисши дейности.

Пролите бяха дребни – явно вече наближаваха крайната точка на живота, а и за тия 30-40 години не бяха трупнали грам мускулна маса. Липсваше базата – хранеха се с модернизирани храни – обработени белтъчни маси от насекоми и отпадъци, наситени с ароматизатори и убиващи апетита добавки. Нямаше и нужда от истинска храна – физическата дейност беше поверена на роботи.  Обслужващият персонал трябваше само да спазва поредицата от програмиращи действия.

И, разбира се – няколко надзиратели следяха за реда. Високи, здрави, опитни – никой не изглеждаше по-млад от 60 години, с издуващи ръкавите на униформата мускули и готови за действие палки в ръце. Всички действащи патриции бяха силни, красиви, с изградени тела. Хранителната им база беше изградена само от полезните продукти, най-вече месо.

Палките, впрочем, бяха традиция и почти не се използваха. Надзирателите имаха право и задължение да изчистват веднага всеки опит за нарушаване на правилата, което ставаше най-бързо, лесно и ефикасно посредством светкавично излитащите от кобурите оръжия…

Нали самият главен юнкер имаше малък опит в това – беше награден с малкия медал на честта  за изчистването на неправилно проявилите се проли в мините Кикуйо.

И спря пред вратата на капитан Джулс. Секунден оглед – всичко е наред, сетне почука…

-Главен юнкер Джорджър… - изрева още с прекрачването на прага, своеобразен шик за поздрав в школата…

Капитанът не беше сам. На специалното кресло, използвано само в извънредни случаи – последният път там седеше вицепрезидентът, дошъл за дипломирането на специалистите, беше се разположил изпънат назад немлад човек. Нейде между 130 и 140 годишен, белокос, с орлово лице и хищен поглед. Той изслуша представянето на юнкера и кимна на капитана. 

Който се отпусна след рапорта, взе една папка от бюрото и каза:

- Главен юнкер! Това е мистър Смит. Не е нужно да знаете титлата и званието му, запомнете само едно. Мистър Смит ще ви информира за следващата ви задача. В корпуса няма да се връщате, ще получите ново обмундирование. Няма нужда да казвам, че всичко е повече от секретно, че от изпълнението зависят много неща за вас, че…

- Достатъчно, капитане -  прекъсна го белокосият – Главният юнкер разбра…

Капитанът се изпъна още веднъж – което подсказа на Джорджър, че ще разговаря с много, много важен човек, и с присъщата му строева крачка напусна кабинет...

/Следва/

И отново нелиберално и нелакейски размисли - wordpress.com/post/genekinfoblog.wordpress.com/9765

С първата песен поздравявам сантамаринските мимикрита и пловдивските фризьорки.