За да си щастлив…
Ами вижте как го е казал колегата в Еклесиаста: „Който трупа знание, трупа печал“…
Така е – колкото по-малко знаеш, толкова си по-убеден. Вярващ и щастлив.
Човек на аксиомите…
Споменавал съм – нейде в девети клас попитах другарката Бонка Цекова: „Защо има аксиоми и теореми?“. Тя ми обясни търпеливо – теоремите се доказват, аксиомите се приемат без доказателство…
„Тогава, продължих с пуберска убеденост, гарнирана с вечния ми инат, защо не си спестим ненужните усилия? И не обявим всички теореми за аксиоми? Защо да се пънем да ги доказваме, когато може направо да ги поднасяме като абсолютна истина?“…
Беше ми нещо роднина, пък и търпелива, културна, добра жена. Та не ме изгони, нито ми мля главата с воденичните камъни на по-високо стоящия…
То така си беше. И е…
Тия, дето са на власт, ти казват нещо и искат да го приемеш като истина от последна инстанция. Без аргументи, без мислене, без убедителна логика. Просто си длъжен да вярваш…
Да, ама вярата е неделима. И единна. Да ...