Обикновено през тези празници очакването да се случи нещо важно за всички, добива конкретни очертания. И разбира се, сънищата не са по-различни от очакванията: Децата очакват шейната с подаръците на Дядо Коледа, бездомниците очакват къщичка с градина, влюбените очакват писмо или телефонно обаждане, глупаците очакват завръщането на Нибиру, а суперглупаците – второто пришествие, което май отново се отлага, заедно с печалбите от тотото.
От своя страна, аз не зная какво да очаквам, освен може би, появата на конкретни симптоми. Отдавна тези неща са престанали да ме вълнуват и между паузите след всяко недоразумение, общо взето нищо не се случва. Дори напоследък престанах да сънувам и сънищата ми, доколкото ги има, са като едно малко умиране. Вече ми е все едно дали някога ще се събудя и в този смисъл може да се каже, че съм достатъчно подготвен за последната си изява. Писма не получавам, обажданията по телефона отдавна са прекратени, дори не съм сигурен, че ги е имало, а освен това Нибиру не ...