6 jun 2013, 10:23

България накъсо - 5 

  Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos
1275 0 5
4 мин за четене

Свободата на българина е на върха на потребителската вилица...

 

 

Напразно викахме Неволята. Тя е била съвършено глуха.

 

 

Откакто спрях да чета вестници и да гледам новини, заживях дълго и щастливо.

 

 

Парадокс на вкусовото поведение: За вечно киселите хора най-голям кеф е, когато пресолят манджата на другите...

 

 

Всеки иска да седи на първия ред. Проблемът е, че първите редове не достигат...

 

 

Иска ми се да бръкна в душите на политиците и да ги изтръгна. Така и така не са им нужни...

 

 

Скръбна вест: българската надежда вече не е между живите...

 

 

Добре, че има G*OGLE EARTH. Само така някои хора успяват да намерят себе си...

 

 

България е най-големият полигон за изпробване на оръжия за масово поразяване на здравия разум.

 

 

Трябва да започнат да ни събират данък - търпение. Само така ще станем абсолютно единни в протестите си срещу некадърното държавно управление.

 

 

В съответствие с новите полицейски разпоредби и сърцата Ви трябва да бият силно и уверено!

 

 

Временно спирам да викам "Българи, юнаци!", докато историците не уточнят какви сме всъщност.

 

 

Новата версия на "Лада НИВА" за български алкохолици - "Лада Мотика"...

 

 

Подобно на футбола, няма ли начин България да бъде трансферирана в по-богат клуб?

 

 

Има три важни момента, които определят кога ще се оправи България: преди, сега и никога.

 

 

За да откриеш разликата между доброто и злото, първо трябва да изтръгнеш лукавото.

 

 

Българинът обича да се успокоява, като нарича дългогодишните политически издевателства "преход". Затова и фармацевтичната промишленост процъфтява...

 

 

За разлика от политиците, цялата нация живее без имунитет. Съществуваме на ръба не само на оцеляването, но и на Закона. Единственото, което ни крепи, е вродената способност на българина да надхитря държавата, институциите и системата...

 

 

Каквато държавата, такива и идиотите!

 

 

Новото риалити ще се казва "ГлаДът на България"...

 

 

Единственото нещо, от което българинът не се страхува да умре, това е да си умира от кеф.

 

 

След изборната дандания имам крещяща нужда от тишина...

 

 

Математически погледнато, сборът от всички новоизбрани депутати е равен на НУЛА!

 

 

Едно е сигурно - опитите на политиците да оправят страната ще продължат до смърт.

 

 

Екшън версия на банкова тема: "Пипи с дългото чорапче на главата"...

 

 

Български времеви парадокс: всеки опит да си провалим бъдещето, е обречен на невероятен успех!

 

 

Сънувам един страшен кошмар напоследък: 240 души работят за благото на страната, та пушек се вдига. България свети от чистота, пътищата ни - равни като швейцарски нивелир, ромите говорят 2-3 езика, къщите им - спретнати, чисти, няма затвори, няма престъпници, българите - приветливи, сговорчиви, богати... изобщо - кошмар, та дрънка!

 

 

Повечето от свободолюбивите ни мисли лежат оковани в подземията на душата...

 

 

Просперитетът на държавата ни е трудна за дефиниране невъзможност от теорията на вероятностите...

 

 

Нужен ни е светец с невероятна лечителска дарба, който да излекува слепотата на нашите политици.

 

 

Предложение: щом министрите толкова обичат страната си, защо не бъдат примерно 3 месеца "министри без портфейл" и да получават  една средна за страната заплата. Депутатите също. Просто един пробен тест по патриотизъм.

 

 

Апелирам към депутатите да се замерят в пленарната зала само с аргументи, че видяхте какво стана с Барека.

 

 

За разлика от Архимед, българинът има нужда от опорна точка, не за да повдигне Земята, а за да стане от нея...

 

 

Гледайки шарения състав на Парламента, си мисля, че непотребностите се привличат...

 

 

Външният дълг на страната прилича по нещо на бамбука - расте с часове...

 

 

Всички хубави неща се случват на хора от други националности.

 

 

 Разликата между българския избирател и летеца-изпитател е, че летецът-изпитател има голям шанс да оцелее при евентуална авария, а избирателят, практически, е неизменна част от нея...

 

 

Поредният експОртен кабинет. Пак ще изнасяме... пари зад граница.

 

 

Направиха го почетен гражданин на тяхното село...

 

 

Българска работа: Държаха много да си кажат в очите какво мислят един за друг и сега не смеят да се погледнат...

 

 

България спешно се нуждае от построяването на завод за преработка на душевни отпадъци!

 

 

Българското чувство за отговорност - под прикритие...

 

 

Сваленият имунитет е като свалените гащи - оттам нататък всичко е в чужди ръце.

 

 

Замислих се и спрях. Нататък стана страшно...

 

 

Въпросите, които до вчера си задавах за бъдещето на страната, се превърнаха в страшни отговори, които не смея да изрека на глас...

 

 

 Кирето, 01-06.06.2013 г., Бургас

 

 

 

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Може би ОБЕЗВЕРЕНОСТ, Мите. Тя като,че ли изчерпва и липсата на надежда, олицетворява отчаянието и дава представа за примиреността ни.
    Трябва ни ново духовно начало, но не религия. Много хора не правят разлика, а това е пагубно за невежите, когато става дума за вземане на важни решения. Нужни са ни нови, духовни устои, нещо, което да ни обедини, да ни даде сила и увереност, че можем да постигнем желаното всички заедно. Така мисля, но може и да греша. Просто мнение.

    Лина Светлана,
    такива любители на математиката, можеш да видиш вече и посред бял ден. Алкохолът не прощава на своите любимци дори
  • "За разлика от Архимед, българинът има нужда от опорна точка, не за да повдигне Земята, а за да стане от нея..." Кире, наскоро неволно мярнах опита на местен юнак да намери въпросната опорната точка ... Поздрав!
  • Не можах да намеря др. дума. Не е точна думата... меланхолия /безпътица, застой, безвремие, безпомощност/, абе - НЯМА такава дума, с която да може да се опише - състоянието и страданието на нацията ни!!!
    Понеже знам, че си на ТИ с буквите - може да измислиш някоя нова дума и да я предложиш за одобрение в сайта.
    П.П. Не съм на Ти със старобългарския книжовен език - но, дали пък там няма някоя позабравена дума?
  • Поздрави, Сър Димитри!
    При мен меланхолия едва ли ще откриеш, ако си доловил такова чувство, то лъха не от моите мисли, а от фактите, такива, каквито са.
    Но ние все повече губим ориентация кои сме, какви сме и къде сме всъщност и според мен, това се извършва с цел. Една , единствена- да бъдем претопени като нация...
  • "...Временно спирам да викам "Българи, юнаци!", докато историците не уточнят какви сме всъщност."
    Пак си невероятен!!! Но... има и малко меланхолия!? Сигурно е от... променливото и дъждовно време!!! Харесах!
Propuestas
: ??:??