БЪЛГАРСКИ ЦВЕТЯ
Тази година юли беше дъждовен и необичайно хладен. И днес беше валяло. Около няколкото микробуса се суетяха пътници с много багаж. Болшинството бяха жени. Заобикаляха калните локви, мъкнейки с усилие тежките си пътни сакове и търсеха точно оня, в който трябваше да се качат, за да ги откара до мястото, където работеха. Гурбетчийки. Жени на всякаква възраст, тръгнали да търсят хляб в чужбина. Пътуваха с микробуси на предприемчиви туристически фирми, официално организиращи екскурзии до чужбина на малки групи. Всички знаеха целта на тези “екскурзии” и това, че екскурзиантите не пътуват, за да посетят Сикстинската капела, нито за да направят се разходят около Колизеума.
Когато микробусите потеглиха, отново заваля. Валеше и докато чакаха на граничния пункт обичайните “процедури” около пазарлъка за цената на митническия рекет. На границата държавната служба, превърната в доходен частен бизнес не беше нещо необичайно и действаше едва ли не легално. Шофьорите, изпълняващи и длъж ...