... Цигареният дим се извива между устните, докато горещият филтър не започне да изгаря пръстите на ръката ти.
Тъпа, пулсираща болка отмерва времето... и светът изведнъж започва да губи очертания... размазва се и се стича в две самотни сълзи по лицето.
''Каква заблуда е щастието'' - лека усмивка... втора цигара... болката в главата се усилва...
Чувството е сякаш умираш и се раждаш на всеки пет минути - поемаш глътка въздух, задъхваш се, поемаш втора... после трета... забравяш да издишаш и сякаш от дълбините на душата ти се надига писък, по-страшен от всичко, което си чувал... но невидими пръсти са стиснали гърлото ти и писъкът засяда там... раздира дробовете ти... тишината в главата ти... но не може да излезе навън... и тогава усещаш как бавно сърцето ти умира... кръвта във вените ти изстива погледът, добива стоманен блясък...
''Каква заблуда е щастието''... мисълта се върти като изтъркан шлагер, витае около теб... и рисува следващия ден... седмица... година... Колко още трябва да чака ...