ЦАРИЦА СТЕФКА БЪЛГАРСКА
Току-що се събудих. Станах, направих си кафе, пуших като луда, нали нямам работа, какво друго да правя. Навънка е студено, вътре е студено, в душата ми е лед. Настроението адски гадно. Лекарите биха казали депресия, аз - бездействие. И така, докато се мотах час-два из стаята и докато все още бях по старата, изтъняла и избеляла и раздърпана нощничка – в цвят пепел от рози, отгоре с жилетки и елеци, надолу с анцуг - несресана и неумита, негримирана, неподдържана — реших да стана… царица. Как каква царица? Царица на България. Зарадвах се. Как го измислих само, а? Царица на България! Мозъкът ми трескаво заработи. Първо, първо какво трябва да направя? Първо ми трябва име, разбира се - нали бързах, веднага го измислих - Стефка. Чакай, царица е пред него, значи става царица Стефка и нали съм царица на България - става Царица Стефка Българска. Готово.
Хареса ми. Ама много ми хареса. Сега май трябва да се изкъпя, нали пред народа си ще се явявам. Бързо влезнах в банята, ...