‘Cause I Fell On Black Days.
Пропадам спирално. Заедно със себе си и малките си очаквания. Чувствам се малка и незначителна - противно егоистична. Уж ценя малките жестове и обещания, а мечтая за големи балони... пълни с въздух.
Каза ми, че ме обича...
Е, как беше?
Безвкусно. Не усетих нищо – нито ми горчеше, нито беше сладко. Безвкусно.
И дописваш... и изтриваш... и се оплиташ все повече в жалкия си смисъл.
„Няма незаменими хора”, казваш.
„Аз съм заменима”, ти клатиш глава в несъгласие.
„Защо?”, питаш.
„Защо ли?... Защото си недостижим.”
Когато ми поставят задача, винаги искам да съм най-добрата. Да съм по-напред от другите. Да съм различна, уникална. Това е като на ледената парзалка. За момент да си помислиш, че владееш положението и си долу.
Shit. Shit happens as long as you’re alive. ...