30 oct 2007, 20:47

* * * 

  Prosa » Otros
1237 0 1
 

Сами сърцата като крепостни стени крият страдащите ни души. Но от кого ли? От другите незавладяни, или от другите самотно борещи се срещу своя плен...

Десетки крепостни сърца не ме допуснаха, десетки скриха се зад собствения си критичен страх. Никога нямаше да си сама, ако заместиш това, което чакаш с мен ! И временно, когато искаш да намериш жест, че някой само теб чака да надигнеш поглед, можеш да погледнеш мен!

Сега е вечер, после следва ден и... нищо...

Една крепост ако можех да разбия, преди тя да ме разбие мен!...

Сами душите като крепостни стени пазят незавладяните сърца... и вечно скриват ги от мен...

© ТонИ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Един ден,без дори да подозираш ще се озовеш пред вратите на най-красивата крепост и тогава вратите и ще се отворят!Ще чуеш възторжени фанфари и тогава ще разбереш,че от векове тази крепост е чакала само теб-нейната господарка!
    Хареса ми много!Поздрави от мен!Добре дошла и попътен вятър мила!!!
Propuestas
: ??:??