- Ела по-раничко другия петък, хем ще се видим и ще те черпя по едно винце. – адвокат Стоименов плъзна поглед по едрата снага на Цеца. Младата жена поруменя и побърза да се сбогува, наведе глава и грабна двете найлонови торби, пълни с боклук, които чакаха до входната врата.
Всеки петък почистваше кантората на адвоката. Нямаше много работа, само забърсваше пода с мокър парцал, изхвърляше кошчето, подреждаше бюрото му, миеше чашите от кафе и вино. Адвокат Стоименов беше име в града. Най-добрият по имотните дела. Когато Цеца се похвали в училището, където работеше като чистачка, че ходи при него, колежките я изгледаха със завист. Цеца я почувства и стана по-тежка. Вече не тичаше по коридорите с метлата, а стъпваше важно и не си даваше много зор. Да, тя беше човек на Стоименов. Най-влиятелният човек в града, който ядеше и пиеше на една маса с големците. Винаги спретнат и чист, винаги костюмиран и винаги с настроение. За възрастта му се носеха легенди, а за младостта му, като разбивач на же ...