Събуди го не суетнята в жилището. Събуди го сънят. Беше рано, почти пет сутринта.
Отвори стреснато очи и погледна към часовника на шкафчето - цифрите светеха като пламък: 05.00.10.08.2008.
Тази дата го преследваше, откакто се беше родил. Седеше в едно ъгълче на подсъзнанието му, дремеше кротко и от време на време изплуваше, за да му напомни. Какво обаче? Как ли не я разнищва през годините. Знаеше, че означава нещо много важно за него, щом толкова време я помни и знае, че не бива да я забравя. Понякога, както и в последната нощ, изплуваше в сънищата му и напомняше за себе си чрез един глас, който казваше: „Цифрите се пренасят по-лесно... Ще се срещнем на 10.08.2008.” Да, но къде? И с кого трябваше да се срещне? Отговорът се губеше някъде в пукнатините между дните и нощите, дори когато, заспивайки, си налагаше да сънува, за да научи нещо повече...
Днес беше сватбеният му ден. Когато с Мая решиха да се оженят, тази дата изскочи на върха на езика му и той импулсивно я предложи... Тя прие. ...