Здравейте, драги читатели!
Крайно време е да взема да споделям и пак да споделям с вас всичко, каквото ми тежи. За таланта си вече споделих. Галактически е и точка! За курсовете които се наложи да посещавам заради пустите му конкурси, също споделих. Макар, че има още какви да посетя. Иначе ще си остана недоучена. За страстта ми към пазаруването ви разказвах не веднъж. Какви рими открих в тези магазини, вече знаете. Мога да римувам всякакъв плод, зеленчук и женски аксесоар. Сега обаче имам терзания…
Моят мъж, драги читатели, нещо иска да свали доверието от мен. Кога му остава време от работа и за доверие – не знам, но не ми вярва, че не мога да правя салата за ракията му. Толкова години убедително го убеждавах в противното. Пресолявах я, смачквах до безобразие зеленчуците, бърках солта със захарта, Слагах по една чаша оцет... Е, не съм се сетила и две супени лъжици нафта да сложа, но вече и да слагам, доверието свалено.
Кой е подучил мъжа ми, не се сещам, но връща се един ден и ми заявява, че цял ден съм ровила в кулинарните блогове на бг. мама, а една салата не съм можела да направя, което не било за вярване. Иди, че обяснявай, че гледам снимки на кулинарни шедьоври, защото съм си наумила, да избера най-хубавата, да я занеса да ми я нарисуват, т.е създадат една прекрасна картина, която да предразполага повишаване на апетита на любимия, че с тази негова работа почти не се храни вече. Страхувам се да не хване някоя язва или може би две. А и като се почне от картината, ще се стигне до подмяна и на кухненските мебели. Харесала съм си едни… за тях друг път. Сега за терзанията.
Чудя се как да си върна доверието… Как? Добре, че съм ходила на този и онзи курс, та компетентно обясних на благоверния, че ракията се усвоява още в стомаха, докато другите хранителни вещества в тънките черва, което означава, че не може да пие здравословно, а аз толкова треперя над здравето му. Поради тази причина салатите са вредни за здравословния му статус и няма никаква нужда да знам как се правят. По-добре с любимата си ракийка да консумира нещо… я саламче, я суджуче, пък и сланинка може, та мазнинката да може да образува тънък слой върху стомашната му лигавица и така хем няма да се напие, хем всички ще му завиждат на мъжкото пиянство, хем ще си доставя удоволствие режейки мезенцето си сам. А може да мине на уиски с бадеми. Колко му е – уиски с лед, който минава за двойно дестилиран и е пречистен отвсякъде според криогенната теория и сто – двеста грама бадеми, които ще повишат левкоцитите и от там имунитета му. Да, ама не – салата, та салата. Бил традиционалист и веднъж се живеело. Продължава да твърди, че не ми вярва и не било възможно да не знам даже и една рецепта за салата. Бе, аз знам и двадесет, но не съм сигурна дали няма да проявя творчество и пак я да ги пресоля, я подкиселя или може би да реша да ги замразя. Няма да спре този човек с неговия традиционализъм. Само че аз съм твърдо решена да върна всякакъв вид доверие в себе си. В края на краищата все има начин.
Като си помисля едно време, като бях малка, колко приказки ми е прочела баба и всичките щастливо свършваха. Три дни яли, пили и се веселили накрая и никъде не се споменава, че са яли салати. Три дни на салати… къде ти… и ракия… Обяснявам на моя, че дори и в древни времена никой не е и помислял за салата и аз няма откъде да знам как се прави, защото даже и в приказките не съществува. Той си знае неговата. Не било възможно жена да не може да прави салата. Никакво доверие. Толкова приказки изприказвах, даже мъничко вяра не хванаха. Изведнъж ми просветна нещо. Сетих се за приказките… за живата вода, за сиропите за кашлица, за разтворите за разтриване. Щом има такива неща, що пък да няма някое серумче, което да бъде погълнато от любимия и мигом цялото му доверие да се завърне, та да мога да продължа със селекцията на снимки за картината и мечтите си за нова кухня. Салати ще правя… с тая моя ангажираност…
Измислено и решено. По най-бързият начин сварих една отвара от де що имаше билки вкъщи и я предложих на моичкия, като му съобщих, че в нея има четиринадесет вида билки от Тибетските възвишения, котешки нокът, крокодилски зъб на прах, сок от бреза и всичко е консултирано с най-великите корифеи във фармацефтичната промишленост, и тези има няма тридесет грама струват петстотин и тридесет лева, заради които съм се лишила от едни червени ботушки от възможно най-естествената кожа на света. Дозира се по десет капки преди да спомене за салата, тъй като не мога да правя и не бива да се депресира от това, сравнявайки ме с други жени. При което се случи чудо. Скъпият дори думичка не продума. Отиде до хладилника, извади си мезенце. Наряза го. Сипа си чаша червено винце и го изпи почти на екс. А аз облекчена, че няма да се тревожа за черният му дроб с тази негова ракия и, че ще има здраво сърце, защото е разбрал най-сетне, че има и здравословно пиене, отидох да разглеждам каталози за кухненски мебели.
Колко му е да върнеш едно доверие… само петстотин и тридесeт лева.
Ей, всичко си имало цена. Най-вече доверието.
© Ани Монева Todos los derechos reservados