-Добър вечер! Бях оставил един будилник за ремонт.
Часовникарят погледна над очилата си. Усмихвката му събра бръчките по лицето, които докато работеше се разделяха, всяка със своите преживявания. Възрастният мъж се обърна назад и взе един от будилниците на етажерката.
- Аз те чаках да минеш. Казах ти, че ще е готов в началото на седмицата.
- Нямам никакво време! - отговори клиентът.
- А къде ти е времето, млади човече?
Двамата мъже се усмихнаха. Часовникарят покани младия мъж да седне, който се поколеба за миг, но прие поканата.
- Къде ми е времето ли? - попита младежът. - Ами, ходя на работа. След това се виждам с приятели, това ни е отдавна. После се прибирам. Приготвям си вечеря. Убивам малко време с някой филм или предаване по телевизията и си лягам. На другия ден пак. Нямам никакво време.
Часовникарят го погледна. Свали очилата си и каза:
- Всеки от нас има достатъчно време. Това, че го губи си е за негова сметка. Аз се занимавам с часовници сигурно има вече четиредесет години. Бя ...