3 may 2021, 22:48  

Чай от виолетки 

  Prosa » Otros
1139 4 2
1 мин за четене
Образите се преплитат в мен. Бадемовите мъгли целуват нежно розовата зора. Ражда се онзи нюанс на залеза...
Пия чай от виолетки. Лешникови са лъчите на слънцето. Изгорели. От ароматните пръчици.
Разбрах, да. Ти си онзи, който никога не дава отговори. Само задава въпросите. Така ти харесва. Чаршафите, които твоите момичета мачкат да са подплатени със загадка. Под меката възглавница да криеш окови. И кама. За да си сигурен, че... ще убиеш поредната изгубила се душа. По пътя към...
Самият ти не знаеш кой си. Нито какво искаш от живота. Блъскаш се в скалите. Отливите те издигат до планините. Приливите те дърпат към океана. Нощите ти носят онази светлина. Дните ти я угасяват. Пролетта те убива. Есента те съживява. През лятото мръзнеш. През зимата се топлиш. Безкраен сбор от противоречия. Неразтворено безкофеиново кафе. Което удря като наркотик. И не пуска, не...
Посрещам сама залезното розово. Далеч от теб. Далеч от мисълта, че ще седя на брега на морето и ти ще си до мен. Далеч от мисълта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есенен блян Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??