Здравей, моя любов!
Четох писмата ти. Препрочитах ги отново и отново. Сълзите ми често се стичаха, докато четях думите ти. Знаеш ли колко много ми липсваше през тези дни, през които даже и не можех да те виждам. Изпратих си снимките ти по тайното си дневниче, за да мога да те виждам поне на снимка. Странното е, че през цялото си пътешествие усещах твоето присъствие покрай мен. Може би си внушавах, може би исках да е така, но погледът ми те търсеше постоянно в лицата на хората. Очаквах да се появиш, да ме хванеш за ръка и да не се разделим никога повече. Не съм при теб на нашето море и това ме натъжава. Там се почувствах като у дома, това ти беше целта, нали? Постигна го, но ми липсваше най-важното, това, за което винаги съм мечтала – твоята силна мъжка прегръдка. Пишеше ми да бъда щастлива, но как бих могла като теб те нямаше до мен. Искам да ти пиша и да ти кажа толкова много. Искам да ти кажа, че изгарям от любов по теб. Искам да те помоля да престанеш да ме проверяваш и да се съмняв ...