Мина се седмица, откакто разпънаха цирка и някакви идиотски пеещи влакчета и гондоли точно срещу блока ни. Вече имаме тикове и нервни спречквания заради неспирната чалга, която се лееше оттам. Толкова ли ни било търпилото? Една седмица шум – и айдееее, отиде семейната хармония. Освен това, разбрах, че той ХЪРКА! А вчера сутрин той ме замери с обвинението, че и аз ХЪРКАМ! Боже, и всичко това от един цирк се отприщи….Добре, че ще го вдигат утре.
Утре, обаче, дойде, а циркът и чалгата – останаха за още две седмици….. Тогава миролюбиво предложих:
- Роско, дай да си купим тапи за уши. Така поне ще спим.
- Аз не мога да търпя такива работи! По-добре да ида в детската стая.
Нещо ме жегна в сърцето.
- Ама, то детето се оплаква, че и там се чува…..
Той мълчи намусено.
- Да не би ….,подемам аз с половин уста…
- Стига си си въобразявала глупости!, не ме оставя да довърша, - просто искам да се наспя една нощ! Без музикален фон!
Казва го, но знам, че не е само това. Излизам на балкона и чалгата ме ...