Чаша кафе, чинийка с бисквити, бурканче със сладко, купичка с мед, бял хляб на филийки, бучици захар, парче шоколад, бонбониера сърце.
Мъжка риза, усмивка широка до Бога, черна рошава дълга коса, до прозореца седнала, пуши и гледа как се буди ухилен светът.
От думите ми става хубаво кафе, не истинско - такова в чаша. От думите ми няма да ти стане топло, те няма да ти кажат как да си щастлив. Не ти се моля за внимание - мисли за мен като за поредното кафе, колкото мислиш за него. Мислиш ли?
От всяко мое дело става хубава бисквита, не истинска - такава в чинийка. От моето сторено няма да се заситиш, то няма да те просветли. Не ти се моля за разбиране - разбирай ме, колкото поредната бисквита от пакетчето. Разбираш ли?
От усмивката ми става хубав конфитюр, не истински - такъв в бурканче. От нея няма да ти стане бодро, тя няма да е с теб завинаги. Не ти се моля за обожание - обожавай ме, колкото лъжичка сладко. Обожаваш ли?
От ласките ми става хубав пчелен мед, не истински - такъв от кошер ...