Имало едно време една чаша. Имало я е тогава, има я и сега, винаги ще я има. Съвсем обикновена стъклена чаша за вода. От нея пие детето, когато се върне потно от игра. От нея пие болният, за да преглътне поредното хапче. От нея пие щастливецът, узнал най-хубавата новина в живота си. Само един човек не пожела да отпие и една глътка - самотникът.
Той има две ръце, два крака, две красиви виждащи очи. Има уста, която е по-често затворена. Ушите му чуват много шумове, но не чуват онова, от което се нуждаят. Съвсем обикновен човек. Носи дънки и риза. Няма часовник. Рядко си взима връхна дреха - студът не го плаши. Рядко яде с приятели - яде само, когато е много гладен. Гали уличните котета, гали главичката на малко дете. Уви, не може да погали себе си. Съвсем обикновен човек.
Застана пред стъклената чаша. Останалите я напълниха с вода от чешмата. Той я напълни с море. Едно мътно, бурно море, скрило в себе си непознати зверове. Отровно солена вода, в която се носят разкъсани водорасли. Рибарс ...