Keri (Кери Исова)
37 67
11 feb 2005, 16:08

Часовник 

  Prosa
1723 0 4
- Какво е душата? – попита тя и подпря главата си с ръце. Сякаш й тежеше...
- Душата е часовник. – отговори той. Като че ли въпросът не го изненада въобще.
Тя погледна ръчния си часовник – малък, без цифри, само с две камъчета на шестицата и дванайската, с тънка сребърна гривна вместо кожена каишка. Изглеждаше толкова крехък. Лек удар можеше да го счупи. Само един миг на невнимание. И край.
- Но часовниците се чупят...
- Понякога не.
Погледът му сякаш минаваше през нея. Тя се обърна и видя на стената стария часовник, останал още от баба й. Той винаги я респектираше със старостта си и никога не се беше повреждал, дори не беше изоставал. Тя стана, отвори прозореца и хвърли часовника си. Усмихна се почти незабележимо и го прониза с черния си поглед:
- Аз нямам часовник.

© Кери Исова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Принцеса (Ели Господинова) : Май наистина много лесно се чупят. Лошото е, че оставят впечатлението, че ги чупи някой друг. Всъщност сами си ги чупим...
    Благодаря
  • Елзи (Ю. В.) : Благодаря
  • Елзи (Ю. В.) : Въобще не се сърдя Но искам да се защитя, ако може. Нарочно не разширявам идеите в поредицата (това произведение е част от поредицта на "Роза", "Паяк", "Кафе", "Капка"...) Това са притчи и всеки може да ги тълкува, както поиска. Това е идеята.
  • Мисля,че ако го разшириш и изявиш по-ясно идеята си,може да бъде много по-впечатляващ разказ...
    Така е като откъс и според мен не достатъчно вълнуващ ...
    Е,мое мненийце,не се сърдиш много,нали?
Propuestas
: ??:??