Спрял е. Спря преди доста време. Не знам от кога. Гледам го така без да помръдне. Без да трепне. Нямал е сили да продължи. Часовникът от стената. Стрелките му застанали са на едно място. Не усещат и не трепват. Дори не плачат. Не ги боли. Дали са... мъртви? Но ако има дам сили? Дали отново ще ще започнат да се движат, да трептят? Дали ще започне да ги боли? Но те... не са живи. Как така са спрели щом не дишат? Ами аз? Защо не съм като него. Часовникът от стената. Времето да минава и аз да се движа без да усещам нищо. Дори когато няма сили да движи стрелките си той е толкова могъщ. А аз съм само човек.