18.09
Аз съм твойто малко колело в твoят голям проект,
Няма да пиша на английски. Ще се опитам да стихоплетствам интимност на български,
В твоето око, обградено от звезди,
В твоето око обградено от нежност,
Или в твоето око
Обградено от линията на фараона.
Извън времето сме,
Аз напред, или ти назад,
Или обратното,
Догонвайки се с шепа сребърен прах
В ръката,
Всеки път,
Който се разтопява от дъждът
И аз като дете пристрастено към сладолед
Искам още.
Ти ме докосна,
Носиш ме по раменете ти,
Като наметало от златен прах,
Или на коленете ти
Като любимо куче.
Аз издишвам и вдишвам.
Въртейки маслина
В кръговрат от щастие.
Догони ме с твоите звезди,
Не искам да докосвам никой друг
Не искам да пиша
На чужди езици,
Искам да чувам как
Тече водата, и гали ушите ми.
Вечно нова съм,
И вечно стара съм,
Надбягвам се със себе си,
В кожени сандали
И виждам сянката на хиляди същества около мен,
Само колесница
Силует жезъл и звезди,
Докосни ме...
Сърцето ми е пълна делва
Със звезда светлина
Без нито една дупчица,
Обградена от твоята ръка.
( няма той, те, то)
Имам хиляди любовни писма около мен,
Но мога да чета само едно.
Изтрих си цялото минало,
За да започна наново. ( с теб),
Не мога иначе.
Аз съм твоето вино,
Което изпиваш глътка по глътка,
На различни места.
Тази нощ, ще пиша до сутринта,
Сънувах те с черен грим около очите,
По красив от всякога,
И този сън,
Трябва да запазя за себе си.
Разбираш ли?
© Лила Валентинова Todos los derechos reservados