Усещам как наближава. Студа. Любимото ми време от годината. Обичам лятото, пролетта, но нищо не ми харесва толкова, както настъпващата есен и зимата. И ако може да са студени, дори люти... Обожавам да стоя в топлата стая, застанала зад прозореца, и да наблюдавам как вали - за предпочитане сняг. Да вие снежни вихрушки, студ да пука и дърво и камък, а аз да стоя разсъблечена зад прозореца. И да ми е топло, от радиатора, на който съм се опряла. И радостно, от факта, че съм на тихо, спокойно, топло местенце, което си е само мое. Обожавам, наистина...
Обикновено наблюдавам танцуващите завихрени снежинки, хората - ако някой се престраши да излезе в този студ, гледам как мъчително се бори със вихрушката от сняг и бавно напредва между преспите, свит от вцепеняващия студ навън. В такива съзерцателни моменти обикновено мисля. Ама много хубави мисли ми идват. Една след друга, на колонки, във редички, понякога се блъскат една в друга в надпревара коя по-напред да избера... Едни такива топлички, ве ...