Черната неделя
Беше зимен неделен ден - 26 декември 2010 година. Още от сутринта знаех, че животът на баща ми беше към своя край и че светлинката живина в него бавно угасваше. Дойде момент, в който това се случи и тате се предаде и издъхна. Тогава целият ми живот се срина. Започнах да плача и да викам:
- Защо тате, защо моят баща, аз много го обичам.
Тогава леля ми ме хвана и ми рече:
- Илко, той пак ще ти е баща и ти пак ще си го обичаш.
Тогава разбрах, че искаше да ме успокои, защото ми беше много тежко. Гледах го, а знаех, че вече няма да е сред нас. А трябваше да продължа напред, да живея, да се боря, заради майка ми, брат ми и заради всички онези роднини, близки приятели, които винаги са били до мен, обичали са ме и сега е така. Тоя ден и следващия след него бяха най-мъчителни и дълги дни в живота ми. Но както всеки път и тия дни отминаха. Аз започнах да подреждам парчетата на моя живот отначало, парче по парче. И дойде ден, в който разбрах най-важното, че имах най-голямото богатство, но не го опазих и позволих да ми бъде отнето. Сега знам, вече е късно, но животът продължава.
П.С. Пазете и ценете родителите си, защото ще дойде ден, в който много ще ви липсват, както при мен има много такива дни, но по-черен ден от 26.12.2010 засега не е имало.
© Илия Левков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
За жалост, този ден винаги идва! Нека всеки си даде сметка преди да е настъпил. Благодаря, за споделеното!
-
направо ми се сви сьрцето, като прочетох това!
-
Тъжна равносметка! Но животът продължава и сам си разбрал кое да цениш!
-
така е.. човек не си отива,а вечно живее в сърцата на хората,които го обичат.. благодаря ви и се радвам,че ви е харесало.. явно незнам,но за мене беше най - скапаната година досега
-
Харесва ми!
-
Човек не си отива завинаги, той остава в полъха на вятъра, в съцветията на цветята, в птичите песни...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
