Хатидже изплакна последните дрехи и излезе на двора. Сложи пластмасовия леген на плочника и бързо започна да простира прането. Бързаше, защото ако закъснееше за работа Хасан винаги ги орязваше от надницата.
Надве - натри сложи шарения шал и покри косите си. Заключи и побърза да излезе навън. Беше още рано утро. Розова светлина се разстилаше над планината, а високите мури и ели все още хвърляха сиви сенки. Слънцето се показваше свенливо зад тях, но птиците вече се чуваха.
Хатидже влезе в цеха, преоблече се с тъмносиня манта и се отправи към другите жени. Те вече сортираха билките на дългите работни маси. Миришеше на пролетни цветя. Риган, мащерка, бял оман, еньовче, детелина и много други се бяха преплели в един огромен куп. Жените работеха мълчаливо и бързо. Хасан не обичаше излишните приказки и не им даваше да бърборят.
Хатидже пак си мислеше за снощи. От три години беше омъжена за Ахмед, но бракът не й донесе нищо хубаво. Той беше с десетина година по – стар от нея и доста избухлив. ...