Малък червей се натъкна на бял гълъб. Замръзна на място (това е семейна традиция за справяне с опасности), треперейки, си мисли, че гълъбът, аха, ще го клъвне.
Такава опасност наистина имаше - тя бе природно заложена. Гълъбите кълват червейчета, а гълъбчето бива преследвано или от котка, или от сокол, или от човек. Така че с право трепереше и не мърдаше.
В същото време, някак захласното и с доза възхищение, гледаше този бял гълъб. Гълъбът го погледна незаинтересовано, размахна крила и отлитна. Червейчето гледаше, удивено от полета на белия гълъб. От въздуха падаше плавно бяло перо, явно от същия този гълъб. Червейчето грабна гълъбовото перо и го притури отгоре си. Върна се сред своите, но те бяха поразени от глупостта на съчервейчето им. То смяташе да се спусне от тротоара към улицата и да "политне" (живееха сред една тревичка, близо до улицата). Мнозина се опитваха да го възпрат, но не можаха.
Бяха дошли с него, само за да видят краха му. То застана на ръба и се обърна към тях. Усмихв ...