- Виж луната, не е ли красива?
Погледнах. Беше червена и по-скоро беше плашеща.
- Почти стигнахме – каза приятелят ми, с когото бяхме тръгнали да търсим нещо. След като се събудих веднага забравих какво, но в съня си знаех.
Повървяхме още малко през полето, огряно от червена светлина и скоро стигнахме до ниска, квадратна постройка с врата. Аз отворих вратата и двамата влязохме.
Беше асансьор, имаше само един бутон – стрелка надолу. Натиснах го и потеглихме. Изведнъж асансьорът рязко спря, осветлението премигна и нещо започна да дращи по стените. Сякаш отвън имаше чудовища с огромни нокти, които искаха да влязат при нас. Тогава приятелят ми се обърна и ми каза:
- Не гледай към луната!
Събудих се.
Първо си отдъхнах, защото разбрах, че чудовищата са били само сън. После обаче забелязах, че през прозореца влиза червена светлина. Станах от леглото, приближих се до стъклото и изтръпнах. Луната беше червена, точно като в съня ми. Кърваво червена. А в междублоковото пространство се бяха събрал ...