30 jul 2020, 8:59

Червената църква 

  Prosa
666 1 1
15 мин за четене
Телефонът ме събужда. В два през нощта. Само вибрира. Звукът му е изключен. Получавам снимка. От непознат номер. Красива снимка.
* * * * *
Истината трябва да се пази. Защитава. Да се глези. Да си я казваме под път и над път. Право в очите. По-здравословно е. За нервната ни система. Започнем ли да премълчаваме и шикалкавим – губим равновесие.
Човешките отношения са крехка екосистема. Важно е редовно да ги поливаме с правда. В противен случай ставаме дребни заради малки неща.
Крием се, за да избегнем спор. Но посеем ли лъжа – жънем съмненията на другия.
За всичко обвинявам жените. Поне за по-важните неща. Всичко е в ръцете им. Те са по-властни, взискателни и изискващи. Харесва им да доминират. Изобретяват какви ли не, немного чисти прийоми. Най-придирчиви са те към големите си любови. Сякаш искат да отмъстят на някого извън себе си за проявената от самите тях слабост. Мъжът пък, в опитите си да изкопчи частичка свобода, се подхлъзва и започва да послъгва.
Редовно задавам един уточняващ в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин К. Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??