Трябва ти малко търпение. Не знам защо почвам така... Както и да е, има връзка. За да пътуваш на стоп наистина ти трябва търпение. Да чакаш и да не тъпееш, а да се радваш на това, което става около теб. На живота, защото само този, който пътува на стоп и чака вечно движещи се неща около него да спрат, знае какво е да наблюдаваш живота. Движението... Всички са се насочили, всички са тръгнали от някъде и чакат да стигнат, за да спрат. А твоята не лека задача е да ги накараш да спрат преждевременно. Така да се каже, да ги отклониш от пътя им, да си откраднеш от времето им.
Какво предлагаш в замяна? Себе си. Приятната ти компания: ако са уморени, качваш се и почваш да дрънкаш, за да ги държиш будни. Ако пък им е скучно, пак дрънкаш и колкото и глупости да говориш, все ще е нещо повече от празната тишина или непостоянното радио. Но не е и нужно да си плащаш толкова скъпо. Няма да умрат ако просто си мълчиш, нито пък ще заспят, защото ако катастрофират няма да стигнат до там, за където са тр ...