-
Хора разни. Обикновено сме свикнали да ги делим на “добри” и “лоши”. Но кое е добро и кое е лошо? Вълкът е лошо животно, а заекът - добро, защото първият е хищник. Но ако погледнем от гледна точка на тревата? Вълкът не яде трева..., значи е добър и унищожава “лошите” зайци. Значи всичко зависи от гледната точка – интереса. Добър е този, с който интересите ни съвпадат. Лош е този, който нямаме интерес да го има. Но това не е всичко. Приемаме белия цвят за добър, а черния - за лош. Но, освен белият и черният цвят, в природата има още много цветове. Така е и с хората. Те нямат само добри или само лоши страни. Има добри по душа, но нечестни по природа, или завистливи и злобни, но много честни хора. Тогава, как да характеризираме някой герой: “... той беше скромен, тих и мързелив, честен и много зъл“ или “... тя бе трудолюбива, усмихната и ужасно зла жена“. Всички герои в книгите са идеализирани. Бих казал деформирани . Не идеализацията се нарича ИСТИНА. Представете си приказките в неидеализиран вид.
„Лошият” Змей изяжда „добрия” юнак (който се напива и бие жена си) , отвлича жена му и си живеят двамата весело и щастливо, докато смъртта ги раздели. Вълкът пада в казана на трите прасенца, те го изяждат. Пепеляшка - в прекрасна рокля - танцува с принца, който понечва да я целуне, но… несходство в характерите. Той хваща сестрата. Тя пък се оказва бременна от кочияша на тиквата. Ето ти мексикански сериал. Червената шапчица отива при любимата си баба и… я хваща.. в кревата с ловеца.
Ето и една неидеализирана приказка:
Четвърти Юли - ден на дъ Юнайтед Стейтс ъф Америка
(приказка в неидеализиран вид)
Баба Яга бавно вървеше по пътечката около къщичката на кокоши крака. Поливаше с лейка насажденията си от татул, коприва и отровни гъби. Една буца бе заседнала в гърлото на старата жена. Една мория я мореше непрекъснато. Тя остави лейката и погледна тъжно към вълшебната си метла, подпряна грижливо на стената под стряхата.
- Ще те възседна ли отново, миличка – промълви тъжно Баба Яга, а една огромна сълза се стече по кривия й нос и се спря на голямата брадавица в края му.
Горката жена. Вече трета седмица страдаше от възпалени хемороиди и не можеше да възседне метлата. Три седмици нямаше мира и не я свърташе на едно място. Беше изпратила хабер по бялата Сова на Кошчей Безсмъртния за лек.Той веднага й отговори, че лекарството пристига, но не уточни кога. Тя можеше да се обади на духа Джини -арабина, да й го донесе, но, както казват: „ Едно зло никога не идва само”. Джини беше ял някакъв забравен в хладилната камера МакДоналдс. Духът от бутилката хванал разстройство и… направил вътре мазало… и тапата била плътно набита… просто… имай фантазия. Двете злини се бяха събрали на едно място в къщичката на Баба Яга. Джини – арабина лежеше на кревата, с отчаян и обездимен организъм и пиеше горчивите запичащи отвари на бабичката.
- Как си, приятелю? – отвори вратата баба Яга.
- Изтекох... – отвърна немощно духът.
Старицата положи костеливата си ръка на челото му.
Изведнъж отвън се дочу тропот, сякаш скали падаха от планината.
- Яго, Яго мари! – разнесе се мъжки глас, силен като гръмотевична буря.
Млад юнак бе възседнал черен жребец с бяла звезда на челото. Жребецът цвилеше и ровеше ядно земята с копито.
- Марко, ти ли си, сине? - скочи старата жена.
- Бабо Яго, Кошчей ти праща много поздрави и едно шише вълшебно биле. Зехтин от вълшебни маслини с жълт кантарион и други подправки. За теб и за Духа. И той бил зле. Ще ви мине отведнъж. Такава е заръката. Режи салатата, давай три чашки и да пием по една люта ракия – скоросмъртница.
Крали Марко бръкна в пазвата си и извади едно павурче люта ракия, двойно препечена. Наля в чашките и зачака салатата.
Баба Яга я донесе и с майсторско движение на джебчийка циганка, грабна шишето с вълшебното биле и закуцука по пътечката, водеща зад къщичката.
- Яла тук ма, старо! - изрева Марко. Къде замъкна зехтина? Я го налей на салатката.
- Ми аз, да ида да се подмажа, баби... - виновно погледна баба Яга.
- Какво ще мажеш, ма ? Прочете ли „Начин на приложение”?
- Забравих си очилата, баби.
- Пише „Да се приеме вътрешно с концентриран…
- ... концентрирана сярна киселина ? - добави баба Яга.
- Ти бомба ли ще правиш, ма ? Терорист ще ставаш? С концентриран алкохол… с ракия. Идвай тук и сядай на масата.
Бабата докуцука до масата, поля със зехтина салатата и застана като на пост.
- Сядай, де – подкани я Марко.
- Не искам!
- Ох, извинявай. Ама, че съм недосетлив – подсмихна се юнакът. Пийте и всичко ще ви мине. Джини, Яго, наздраве!
Баба Яга бързо боцна от салатата, направи една глътка и… седна. Нищо не я заболя. Погледна Джини. Той весело облизваше чашката, сякаш никога нищо не му е било.
- Марко, налей по още едно да затвърдим – напомни Духът.
- Налей, налей – като ехо повтори баба Яга.
Пийнаха по още едно.
- Бог да благослови Кошчей Безсмъртния и теб баби, дето ни сторихте това добро – просълзено продума старата жена.
- Бог да благослови Америка! - гордо рече юнака. Аз и Кошчея Безсмерного сме ситизени ъф дъ Юнаитед Стейтс ъф Америка, бабо. Преди пет години - грийн карти и от два месеца, граждани на Америка. Ние, американците, сме призвани да ви спасим. Да пръснем семената на демокрацията и правата на човека по света. Правото на свободно слово и печат. Никой не трябва да бъде преследван за идеите си.
- Тия работи навремето комунистите ги разправяха. Стара съм и не чух. От кого ще ни спасявате? От хемороидите и диарията ли, баби?
- Тая пък, нищо не разбра.
Марко въздъхна гневно, изправи се, сложи ръка на сърцето си и запя на развален английски химна на Америка. Нищо, че беше роден в Прилеп. Първо беше „горд Българин”, после „горд Македонец” и - накрая „горд Американец”. Важното е да си „горд ”. И той се гордееше. Беше Денят на Америка. По радиото излъчваха тревожни новини от сраженията в Ирак. Един иракски „терорист” се опитал, със самоубийствен акт, да взриви базата на американските „патриоти” в Ирак. Така и не се разбра, кои бяха „терористите” и кои - „патриотите”. Някъде далеч от родината някой умираше, заради някой, който си седи в родината и става все по-богат. Крали Марко изслуша новината, изправи се, стисна юмруци, погледна гневно небето и ги вдигна нагоре.
- Боже,… защо си толкова несправедлив? Защо си заровил американския петрол под иракските пясъци, Боже?
Беше 4 юли 2009 година.
Послепис
Два месеца след написването на творбата си „Четвърти юли”, самозваният писател хуморист Marco 777 бе издирен и арестуван от федералното бюро за разследване. Федералният съд му предяви следните обвинения:
- расизъм;
- подстрекаване към етническа нетърпимост;
- антисемитизъм;
- антихомосексуализъм и непризнаване на еднополовата любов;
- пушене на кубински пури (стока от ембаргова страна);
- общи престъпления срещу демокрацията и свободата.
Американският му паспорт бе отнет и заменен с жълта книжка.
Добър е този, с който интересите ни съвпадат.
Лош е този, който нямаме интерес да го има.
… из "Законът на Джунглата"
© Марко Todos los derechos reservados